Знам, Мързи те!

Запознахме се в ТикТок – сходни съдби: и двете борим излишни килограми, и двете с цялата обремененост на детството с обидите, отхвърлянето и неразбирането от обществото. Набързо си уговорихме среща за планина – в 6 сутринта. Казах й, че съм фен на залезите, но тя отвърна, че ще ме води на изгрев, защото била зарядно – като появата на слънцето. Готова е да зареди с ентусиазъм за здравословен начин на живот всеки около себе си. Изтъква своята история за пример, защото от дете е с инсулинова резистентност (ИР) и въпреки това успява да поддържа теглото си в рамките на разумното. Вече. Кръстила е житейския си проект „Зарядно за отслабване“, а цялата си история разказва в наръчника си „Знам, Мързи те!“. Иска да зарежда хората с мотивация за движение, с куп рецепти за мъжете и жените с ИР и с красиви разкази на тема храна. Представям Ви една жена, която може да зареди и Вас, ако имате нужда от стимул за по-добър живот – Моника Маринова.

• 

• 

Моника, разкажи ми накратко твоята история – кога разбра, че имаш инсулинова резистентност и как живееш с нея?

Боря се с килограмите от детството, когато обидите в училище не спираха, а аз колкото по-успешна бях в учението, толкова повече килограми трупах в комплект с неприличните епитети, запратени по мен от моите връстници. С диагнозата ИР (Инсулинова резистентност) ме диагностицираха официално преди 6-7 години, със сигурност обаче съм я имала от много по-отдавна. Най-много кантарът ми е показвал 99 кг. В момента варирам между 70-73кг.

Кои битки ти се наложи да проведеш, за да стигнеш дотам ти да си мотиватор на хората?

Най-тежката ми битка, която продължава и до днес, е с наркоманската ми зависимост към храната, най-вече към сладко и тесто. Друга важна за мен битка бе психологическата: да се науча да приемам комплименти, да знам, че съм стойностен, прекрасен и уникален човек. Битката със завистта на близки приятелки също не ми беше лека да преглътна. Загубих я, и те не са част от живота ми вече. С времето и промяната осъзнах, че по пътя към върха човек винаги губи хора около себе си и понякога те са най-близките. Винаги съм била мощен и несломим лидер на договор, сега съм лидер в собствения си проект.

А как реши да помагаш на хората и защо го правиш? Не ти ли стига, че оправи собствения си живот?

Не им помагам, зареждам ги, за да могат да си помогнат сами. Затова и проектът ми се казва „Зарядно за отслабване“. Искам да съм техният заряд за живота напред, не за 3 месеца. И хапчетата, и инжекциите помагат, но не решават казуса. Искам и го правя чрез примера си.

Нека поговорим за този пример. В колко часа ставаш сутрин, за да тренираш?

В 6:30. След закуска и транспорт на децата до училище, тренирам – 3 пъти седмично в зала и 2 пъти в гората. През уикенда с мои приятели сме по планините или моретата. Движението е моят допинг и когато пътувам, ми липсва. Когато не мога сутрин, тренирам вечер, но не пропускам ден.

Какво те вдига от леглото в дните, в които нищо друго не може да те мотивира да излезеш да тренираш?

Алармата на телефона ми. Сложила съм си най-ужасния звук на света, за да ме буди. Рядко съм в депресивни състояния, но когато се случи, си казвам: „Моника, хайде само 5 минути“. Невинаги работи, но в повечето случаи е важно да стана – после става лесно. Вече правилно сама диагностицирам мързела си и мога да го управлявам в правилна посока.

Нека приложим на практика това, за което ние двете с теб вече говорим открито. Твоите няколко съвета към всеки човек с наднормено тегло и инсулинова резистентност?

Ще бъда директна, не груба, но е важно да ги приемат все едно е Библия, иначе ще стоят в кръга и само ще се обвиняват или ще си купуват все по-големи размери дрехи. И да, зная, че звучи заплашително, и то е точно такова. Ето моите три съвета, специално за твоите читатели:

Без „НИЯ“ – похапвания, попробвания и пощипвания между храненията. За възрастен човек 3 основни хранения – закуска, обяд и вечеря. Десерт заедно с обяда или вечерята, съобразен с подходящите продукти.

Гледат се в огледалото и си признават: ОК, дебел си. ОК, имаш ИР. ОК, от мен зависи. И действат. Без да разчитат, че на медикаментите (добавки, инжекции или хапчета) ще им решат проблема вместо тях. И без да се съобразяват, нито съревновават с останалите.

Трите „С“:

• Спорт, като имам предвид просто да се движат, една прекрасна разходка на равен терен в началото. Слушалки в ушите (подкасти, книги, музика) или самота, както им е най-добре. С равно темпо, без свръх висок пулс.
• Сън – след движение винаги сме приятно уморени и спим. Сънят е много важен за ИР. Един от симптомите на ИР е точно липсата на хубав, здрав сън.
• Секс – кой не иска да бъде желан? Кой не иска прекрасен оргазъм? При пълните хора либидото е подтиснато доста често. Ето защо след спорта, съня и правилната храна, заслужено черешката на тортата е вътрешният ни екстаз.

Ако регулираме в правилна посока, спорта, съня и секса, какво правим с храната – една от най-големите спънки по пътя към здравословния начин на живот?

Най-новата ми идея е поредица и включва рецепти с мотото „Имаш ИР, обаче си на масата и ще ядеш!“. Правя видеа с любими рецепти от баба ми Мария и тяхната адаптация за инсулинова резистентност едновременно. Така семейството ми се събира на масата, всеки яде от своето. Идеята ми е да нахраним мозъка си с мисълта: „Яде баница, браво!“. Той не различава дали е с точени кори, или с домашни яйца и сирене, за него е важно да има отметка: „Дзъън, яде, хапна си добре“. (√) В наръчника ми „Знам, Мързи те!“ описвам историята си, кой е бил до мен в различните периоди, но и споделям рецепти, специална лесна таблица за водене на прогреса и топ 10 жокера за улеснение на процеса. Всичко можете да откриете на сайта ми www.zariadnozaotslabvane.com, където има също свободно достъпни рецепти в категории за обяд, вечеря и десерти. Най-важното беше да е лесно за хората – да не се лутат като мен, когато не знаех откъде да намеря информация за подходящото хранене за ИР.

• 

• 

Накрая ще те помоля да публикувам един от твоите кулинарни разкази.

Заповядайте:

Баница в петък вечер

Кой не обича баница?

Щях ли да обичам кренвиршка, ако ухаеше като баница? Да, но не ухае.

Мирисът на топла баница е така разпознаваем, както любимият ми парфюм на Долче и Габана. Окъпват те здраво в тази сита любов от бебе и е завинаги.

Пръстите ти се пристрастяват към чупенето на яйца, за по-бързо ги разбиваш с вилица. Киселото мляко и бакпулверът са си там, в купата. От унес дори не разбираш как са се озовали вътре преди последният щрих в магичната смес да цопне и да почнеш да го дробиш с енергични движения. Не прекалено енергични все пак, кой иска баница с визия на извара! Всички знаем, че със сирене е класика и не желаем да ни пробутват ментета. С менте баница и аз не се задоволявам.

Обожавам точените кори. Една идея по-плътни са от другите, официозно пакетираните. Тези, дебелите, са и с малко брашно. Макар купени от магазина и в грозен найлон опаковани, създават усещането, че някъде някоя баба ги е разточвала и като секси италианец подмятала осморки над глава. Отупваш брашното и бам на плота, започваш да твориш. За разкош с четка мацваш няколко капки от домашно масло в комбинация със свещено гръцко олио. После смело разпръскваш от сместа и с правилно въртеливо движение оформяш. Според естрогена ти в момента избираш на кръг, правоъгълник или квадрат да е твоят петъчен шедьовър. С остатъка от сместа рисуваш отгоре и директно в печката.

Съседите ми звънят тактично да питат: „Защо, по дяволите, те са пак на диета, а аз ги изкушавам отново с миризми?“. Това е далеч от тактичност, нали! Ако си седят кротко и само преглъщат, ще ги разбера, но да ми звънят, това нарушава творческия ми подем…

От мързел, тоест практичност, последните години слагам хартия, за да мия и търкам по-малко тавата след това. Докато се пече, оправям кочината в кухнята. След това оправям и себе си, прическа, пудра, спирала и гланц.

Все пак е Петък вечер, имам уговорка да излизам, а аз баници въртя.

Моника- твоето зарядно за отслабване.