За първи път си забраних да казвам: „От утре“, „От Новата година“, „От 1 януари започвам“. И успях да излъжа мозъка си на зависим човек към храненето, който все ме изпраща към богато отрупаната трапеза. Организирах Десетата среща с „Деси, къде си?“ в планината. Това ме задължи на 31 декември 2024 да откажа няколко покани за гостуване, да си легна рано, да вечерям леко и на 1 януари 2025 да стана рано – за да отида на срещата с познати и непознати в планината.
Чувството е като да си победил нещо голямо – а именно самия себе си. Пожелавам го на всеки.
Срещнахме се в Банкя, кв. Михайлово. Ходихме по асфалтовия път до Дивотинския манастир – 4 км в посока. София беше затулена в гъста мъгла, а над манастира грееше слънце, което дори ни накара да свалим якета, шапки и ръкавици. Групата беше малка и много уютна. Забелязала съм, че на тези събирания никой няма усещането, че е нов, непознат или сам, въпреки че с повечето хора се срещаме за първи път. Разговорите са непланирани и винаги естествено се преливат от тема в тема между хората – на моменти в цялата група, на моменти в двойки или малки групички. Всичко на срещите ни в планината е естествено като самата планина.
Честита Нова 2025 година! Заповядайте и Вие следващия път с нас.
