Тихо ли? Не-е-е! Беше доста шумно на първата ми среща с ученици.
Бяха будни, любопитни, диви и много, много умни!
Аз подробно им обясних колко боли, когато хвърлят смело обиди към дебелите хора, те бръчкаха вежди, зяпваха с усти и ахкаха, разбирайки как всъщност “удрят” с думи дебелия си съученик или приятел. Отговорих на всичките им въпроси за затлъстяването – а те бяха много и изненадващи. Разказах им истории от моето детство. Четохме подлъгващите етикети на лъскавите опаковки на джънк фууд-а, споделиха ми кой какво тренира, кой какво обича да яде. Оказа се, че повечето от тях умеят да готвят. Обещаха ми, че ще си направят кулинарна среща – всеки ще сготви нещо здравословно и ще си разкажат един на друг какво знаят за продуктите, които са използвали. Обещаха да въвлекат в процеса и родителите си. Мен накараха да им обещая, че ще отида пак в Кюстендил – в тяхното училище.
Накрая утихнаха. Видях в очите им осъзнаването. Разбрах, че срещата ни не е била напразна.
И ще отида отново в Кюстендил. И в Благоевград. И в Шумен. И във Велинград. И в София. И във Варна. И в Хасково. И навсякъде… Защото е важно, много важно, много, много важно – превенцията на затлъстяването да започне в най-ранна възраст. За да няма нито едно дете, което един ден ще стане възрастен, който казва: “Здравейте. Аз съм Деси и съм дебела!”
Книгата “Тихо! За това не се говори” можете да поръчате от AVA Books
