Всеки човек носи в себе си стремежа да разкаже на колкото може повече хора, когато му се е случило нещо хубаво, когато е открил нещо интересно или е постигнал цел. Постоянно го правим – водим приятелите си в новата сладкарница, която вече сме „инспектирали“, даваме им координати на туристическата агенция, с която сме пътували до запомняща се дестинация. С лекота казваме: „Ходих до един връх, отивай и ти“. Една моя разходка до Драгалевския манастир, София ме провокира да внеса много важно уточнение в живота на доброжелателите, които препоръчват всичко на всеки – хората сме различни! И преди да изпратим някого на планински маршрут, трябва да помислим първо къде го изпращаме. Ето защо е хубаво да знаем следното:
За мен – жена на 43 години, 130 кг, с не съвсем нулев опит в активния начин на живот, но далеч от спортния такъв, ходенето от площада в Драгалевци до Манастира е лека тренировка, но ходенето до Черни връх е тежка тренировка. За бегачите маршрутът до Драгалевския манастир е пълна загуба на време, докато на маратона Витоша100 км изтощават силите си докрай. От друга страна пък Витоша100 е „приятна разходка“ за ултрамаратонците, които са свикнали да тичат по световни маратони с дни.
Хората със затлъстяване непременно трябва да се движат повече, но трябва да бъдат
два пъти по-внимателни къде и за колко време отиват.
Пътеката в планината за един трениран човек е съвсем различно изживяване от същата за един човек със затлъстяване. Затлъстелият човек се движи по-бавно, поти се повече, има нужда от повече вода, повече почивки, а и никак не е нужно да оставя и последните си сили в планината, само за да докаже на останалите, че и той може да катери като тях. Предпазливостта е на първо място, защото свалянето на пострадал човек със свръхтегло на носилка до първия медицински пункт в града е много, много сложна задача за спасителите. Прекомерните усилия на тежкото тяло водят до претоварване на сърцето. Стръмната пътека е трудна за изкачване, но е още по-трудна за слизане и много вредна за костите.
Нека бъдем предпазливи със съветите.
Препоръката „лека пътека, става и за деца“ не е общовалидна.
Също „аз го минах за час“ не е общовалидно. И също „има малко изкачване“ не е общовалидно. Защото прекомерната умора от неочакваното за дебелия човек предизвикателство е най-малкото, което ще му причините, ако го изравнявате с Вашите сили и подготовка.
Последвайте ме в TikTok „Desikadesi“– там имам поредица от видеа за подходящите пътеки в планината за хора със затлъстяване. Разказвам колко дълъг е маршрутът, къде има чешми, в кое време на годината е най-красиво и най-лесно за преход, какво трябва да носим в раницата си, за да сме подготвени за всякакви случаи, деневилация, препятствия по пътя, изненадващи моменти, които хората със здравословно телосложение няма как да предвидят и да Ви препоръчат или предпазят, и всякакви любопитни факти.
Помнете: планината е гостоприемна, но непредвидима. И още нещо: затлъстелият човек няма оправдание да не излезе навън да се движи – има места и пространства за всеки. Аз Ви ги показвам тук и в TikTok „Desikadesi“.
https://www.tiktok.com/@desikadesiii?lang=en
